Recommended Web Hosting Форум за спорт За реклама За реклама Web Hosting FACEBOOK - чат
АС'23, ЧАВДАР, ... ЦДВ, Септември при ЦДВ, ... Народна войска, ОСГ, ... ЦДНА, ЦСКА. DISQUS-чат
Предистория на АС'23:
Атлетик е основан през 1910 година под името Клуб футбол (Матинката) и е бил от района на Докторската градина. През 1913 г. Клуб футбол и още няколко по-малки отбора се обединяват и на учредителното събрание създават Атлетик. Уставът на клуба е утвърден в съда през 1914 г. Първоначалното игрище на Атлетик се намира на мястото на сегашният ст. „Васил Левски“. От Атлетик влагат 4000 лв за облагородяването му, но в последствие то е отнето и дадено на Левски. Вторият терен на Атлетик се е намирал на мястото на Ректората на СУ, но той е отнет през 1923 г. Отборът е играел с жълто-черни екипи. През 1919 г. част от членовете му се отделят и основават Офицерски спортен клуб. Атлетик участва в първите организирани футболни срещи на територията на София през 1922, както и през следващата 1923, когато има разцепление и столичните клубове са разделени на Софийска спортна лига, в която участва Атлетик, и Софийски спортен съюз.
Слава е основан през 1916 година. Отборът е бил от района на ул."Цар Иван Асен II” в посока от Орлов Мост към Ситняково където е бил и стадионът му. През декември 1921 г. се обединява с Офицерски спортен клуб (София) под името ОСК Слава. Слава участва в първите организирани футболни срещи на територията на София през 1922, както и през следващата 1923, когато има разцепление и столичните клубове са разделени на Софийска спортна лига и Софийски спортен съюз, в който участва Слава.
За реклама
Съдаване на АС'23:
Поради второ отнемане на игрището на Атлетик (София) отборът търси начин да се обедини с друг който вече има игрище. След няколкодневни преговори на ръководствата на ОСК Слава (София) и Атлетик (София) е решено те да се обединят на 28 октомври 1923 година. Първоначално от Атлетик искат новосформираният клуб да се казва Офицерски спортен клуб Атлетик, а от ОСК Слава предлагат Офицерски спортен клуб Аспарух. В крайна сметка е решено да се запазят имената на трите отбора и новото име на отбора става Офицерски спортен клуб Атлетик-Слава 23 или накратко ОСК АС'23.
Стадион на АС'23:
Игрище „АС-23“ (известно и като Атлетик Парк) се е намирало на мястото на сегашния стадион „Българска армия“. Софийска община отпуска „за вечни времена“ място на клуба на 27 януари 1925 г. в местността „Пустиняна“ в Борисовата градина. Представена е скица на общината, на която от двете страни на игрищено има трибуни (източна и западна), в северна и южна посока се предвиждат стоящи места, има още лекоатлетическа писта, игрища за баскетбол, тенис, хокей, гимнастика както и сграда за клуба. През 30-те години АС-23 получава нотариален акт над изградения вече стадион. В началото на 40-те години самото игрище е затревено. През 1943 стоящите места са премахнати и вече цялото игрище е заобиколено от трибуни. През 1944 година игрището е собственост на Чавдар (София) като правоприемник и продължител на АС'23. В последствие стадион "Чавдар" е прехвърлено в собственост на Министерство на отбраната (МО) на Република България, което по същество е национализация на собствеността на отбора Чавдар, понеже МО е държавно министерство. В наши дни стадион "Народна армия" подлежи на реституция и връщане на "Армията" на отбора ЦСКА, който е правоприемник и продължител на АС'23.
АС'23 шампиони:
През сезон 1930/31 АС'23 е софийски първенец, с резултати в софийската дивизия с 16 победи и 7 равни мача. Финалният мач за шампион на България е АС'23 (София) - Шипченски сокол (Варна) с присъден служебно 3:0 в полза на офицерите с което АС'23 стават шампион на България за сезон 1930/31 по футбол - държавен първенец.
През сезон 1937/38 АС'23 е софийски първенец, с резултати в софийската дивизия с 5 победи и 6 равни мача. Шампион на България е АС'23 (София) - държавен първенец.
Сравнителна таблица Снимка на Сравнителна таблица за класиране на А.С.23 от 1923 до 1940г
Генерал Владимир Стойчев е бил състезател на АС'23 по конен спорт:
През 1934 г. Владимир Стойчев става началник на Софийската кавалерийска школа. Той е член на Военния съюз, който на 19 май 1934 г. организира военния преврат, но година по-късно е изолиран от управлението от цар Борис III. На 18 октомври 1935 г. Стойчев е уволнен от армията, заедно с други висши офицери, заподозрени в участие в опита за преврат. Отстранен е и от спортен клуб АС-23. През следващите години неколкократно е интерниран.
Генерал Владимир Стойчев мрази Офицерски спортен клуб Атлетик - Слава 1923:
На 18 октомври 1935 г. Стойчев е отстранен от спортен клуб АС-23 и уволнен от армията, заедно с други висши офицери, заподозрени в участие в опита за преврат. През следващите години неколкократно е интерниран.
Генерал Владимир Стойчев участва в Деветосептемврийския преврат 1944 г:
През 1944 година Владимир Стойчев е сред активните дейци на Военния съюз, който изиграва решаваща роля в осъществяването на Деветосептемврийския преврат. В нощта на акцията той е натоварен със завземането на телеграфната и телефонна станция (по това време евакуирани в сградата на Българската народна банка), а след това с довеждането в София на регентите, за да подпишат актовете за назначаване на новото правителство. След преврата Стойчев става член на Бюрото на Националния съвет на Отечествения фронт. По време на участието на България в окончателния разгром на хитлеристка Германия (1944 – 1945) е командир на Първа българска армия. ...
Генерал Владимир Стойчев участва на Парада на победата на СССР над Третия райх в Москва 1945 г:
Генерал Владимир Стойчев е част от българската делегация на Парада на победата на СССР над Третия райх в Москва, проведен на 24 юни 1945 г.
Логото на ОСК АС'23 Логото на ОСК АС'23 Логото на НСК Чавдар Снимка на логото на НСК Чавдар Стадиона на НСК Чавдар Снимка на стадиона на НСК Чавдар Обединителен протокол Снимка на обединителен протокол А.С.23, Шипка, Спартак
Снимка на членска карта за АС'23 с печат от НАРОДЕН СК ЧАВДАР, че се признава за членска карта за ЧАВДАР
Доказателство че Народен спортен клуб "Чавдар" е приемник и продължител на АС'23. В канцеларията на Чавдар са имали останали членски карти от преди АС'23 да бъде преименуван на Чавдар и са ги давали на нови членове на Чавдар, като са слагали печати на Чавдар и са зачертавали надписа ОФИЦЕРСКИ СПОРТЕН КЛУБ А.С.23, емблемата на АС'23 е била черно лъвче, а на Чавдар сменят цвета на лъвчето в червен.

Free hosting
©2016
Генерал Владимир Стойчев отмъщава на Офицерски спортен клуб Атлетик - Слава 1923 с многократни обединения и преименувания на клуба:
• На 9 ноември 1944 г., АС-23 е обединен с Шипка-Победа и Спартак (Подуене) под името Народен спортен клуб "Чавдар" (София). Обединението е извършено от временните ръководства на тези клубове. Генерал Владимир Стойчев веднага след 9-ти септември 1944 г. става председател на Офицерски спортен клуб АС-23, а през ноември и на обединения Чавдар (София). По това време дотогавашният председател на АС-23 генерал-майор Димитър Айранов е арестуван и осъден от Народния съд на 15 години лишаване от свобода, а почетният председател на клуба генерал лейтенант Константин Лукаш е осъден на смърт от Народния съд и разстрелян на 15 март 1945 г
• На 15 февруари 1948 г. Чавдар е преименуван на „ЦДВ“ - "Централен дом на войската".
• На 5 май 1948 г., ЦДВ е обединен със Септември (София) под името – „Септември при ЦДВ“.
• През лятото на 1949 г. отборът на Септември се отделя като самостоятелно дружество, а армейският отбор е преименуван на „ЦДНВ“ (Централен дом на народната войска).
• През сезон 1950 с решение на спортната секция на МНО, на мястото на армейският Ботев (Пловдив) се създава сборен отбор с най-силните футболисти от ЦДНВ, Ботев, Черно море, Сливен и др. Името на отбора е „Народна войска“.
• От следващият сезон отборът е наследен от основният армейски отбор ЦДНВ, а другите армейски отбори започват от по-ниски дивизии. Сезоните 1951 и 1952 са усшешни и „ЦДНВ“ взема и двете шампионските титли.
• През 1953 г. отборът отново е прекръстен, този път на „Отбор на софийския гарнизон“, като по-голямата част от титулярните му футболисти са задължени да играят само внационалния отбор на България, който през първия полусезон на вътрешното първенство участва в него с цел обиграване за предстоящите световни квалификации за Швейцария'54.
• През 1954 г. новото име на отбора е „Централен дом на народната армия“ ЦДНА, а периодът 1954 – 1962 г. е най-успешният, през който армейският отбор печели 9 поредни титли.
За реклама
От 17 март 1962 година до 22 ноември 1990 година Добри Джуров е министър на народната отбрана. Той е заемал най-дълго време длъжността военен министър на България – 28 години, 8 месеца и 5 дни, като достига военно звание армейски генерал (1964):
• През 1962 г. ЦДНА е обединен с ДСО „Червено знаме“ в ЦСКА „Червено знаме“. Централният дом на народната армия вече не е свързан с отбора, който бива поет от Министерство на народната отбрана. ЦСКА остава на 3-о място след пловдивските „Спартак“ и „Ботев“.
• ПРЕЗ СЕЗОНА 1966-67 Г. ЦСКА ДОСТИГА ДО ПОЛУФИНАЛ НА КЕШ, КЪДЕТО СЛЕД ДВЕ РАВЕНСТВА С „ИНТЕР“ ПО 1:1 СЕ ИГРАЕ ТРЕТА СРЕЩА (ПО ТОГАВАШНИЯ РЕГЛАМЕНТ), В КОЯТО ЦСКА ОТСТЪПВА С 1:0. През лятото на 1967 г. армейците печелят престижен международен турнир в чест на краля на Мароко Мохамед V. На ЦСКА е връчена огромна 100 килограмова купа, която първоначално българските митничари отказват да допуснат в страната.
• През 1968 г. ЦСКА отново е обединен с формираното през 1950 г. ДСО „Септември“ (София) като отборът приема името ЦСКА „Септемврийско знаме“. Отборът става шампион, а в редиците на Армейците е привлечен Петър Жеков, който става голмайстор на България и печели „Златна обувка“.
• Сезон 1980–81 г. е изключително успешен за ЦСКА. Във вътрешното първенство клубът печели титлата, а на европейско ниво бие 2 пъти с по 1:0 еврошампиона „Нотингам Форест“. Армейците биват спрени едва от бъдещия еврошампион „Ливърпул“ в четвъртфинала за КЕШ.
• ПРЕЗ СЕЗОН 1981-82 ЦСКА ДОСТИГА ДО ВТОРИ ПОЛУФИНАЛ В КЕШ, КАТО ПО ПЪТЯ СИ ОТСТРАНЯВА „РЕАЛ“ (СОСИЕДАД), „ГЛЕНТОРАН“, И „ЛИВЪРПУЛ“ С ОБЩ РЕЗУЛТАТ 2:1 ОТ ДВЕТЕ СРЕЩИ (СТОЙЧО МЛАДЕНОВ ВКАРВА И ДВАТА ГОЛА ЗА ЦСКА В РЕВАНША) И НА ПОЛУФИНАЛА СРЕЩА „БАЙЕРН“ МЮНХЕН. В ПЪРВИЯ МАЧ АРМЕЙЦИТЕ ПОВЕЖДАТ С 3:0 ДО 18-ТАТА МИНУТА, НО КРАЙНИЯТ РЕЗУЛТАТ Е 4:3 В ПОЛЗА НА ЦСКА. ВЪВ ВТОРИЯ МАЧ ЦСКА ГУБИ С 4:0.
• На 19 юни 1985 г. се играе финал за Купата на България на стадион „Васил Левски“ между ЦСКА и „Левски-Спартак“. Мачът е съпътстван от много спорни съдийски отсъждания и грубости от страна на футболистите и на двата отбора. Впоследствие ЦСКА с решение на ЦК на БКП става „Средец“.
• През 1987 г. името на армейците е променено на ЦФКА „Средец“.
• През следващите 3 сезона ЦФКА „Средец“ е безапелационен, вземайки и трите титли.
• ПРЕЗ СЕЗОН 1988-89 ДОСТИГА ДО ПОЛУФИНАЛ В КУПАТА НА НОСИТЕЛИТЕ НА КУПИ. В ЧЕТВЪРТФИНАЛА ЦФКА СРЕЩА ХОЛАНДСКИЯ ГРАНД „РОДА (КЕРКРАДЕ)“. ДВАТА ОТБОРА СИ РАЗМЕНЯТ ПО ЕДНА ПОБЕДА С ПО 2:1 И СЛЕД ДУЗПИ АРМЕЙЦИТЕ ПРОДЪЛЖАВАТ НАПРЕД. НА ПОЛУФИНАЛА ЦФКА ПАДА ДВА ПЪТИ ОТ „БАРСЕЛОНА“ НА ЙОХАН КРОЙФ С 2:4 И 1:2, където геният на холандския футбол забелязва българския футболен гений Христо Стоичков и решава да го закупи за Барселона.
• През сезон 1989-90 армейците си възвръщат името ЦСКА и отново печелят титлата.
     Коментари от FACEBOOK потребители: 
Web Hosting Най-горе
За реклама Forum for sport
     Чат за DISQUS потребители: 
Web Hosting Най-горе
За реклама